Писмен превод на слух и преводаческите услуги
Писмен превод на слух е писмен превод на текст, възприет на слух. Това е много важена част от различните видове преводи. В момента този превод съществува главно като образователен вид превод под формата на упражнения, например превод на диктовки или писмен превод на аудиозапис.
Това е номенклатурата на видовете преводачески услуги, според начина на възприемане на текста и представяне на превода. Както можете да видите, тя е доста разнообразна.
Горната класификация отразява само формалната страна на функционирането на преводните текстове. Подборът и систематизацията на преводните текстове може да се извърши, като се вземат предвид типологични и функционални критерии, а именно: отчитане на жанровата и стилистична оригиналност и основната комуникативна функция на текста, както и комуникативната задача на превода. Изборът на тези критерии се определя от това какво влагаме в понятието „превод“.
Спомнете си, че следното е уместно като първоначална дефиниция на понятието превод в областта на професионалната комуникация. Преводът е вид междуезиково и междукултурно посредничество (медиация), породено от социална необходимост, както в процеса на устна, така и в писмена комуникация, при което информацията (съдържанието) на текст на един език се предава на друг език чрез създаване на информационно и комуникативно еквивалентен текст на този език, като степента на еквивалентност до голяма степен зависи от комуникативната задача, пред която са изправени преводачите.
Типологично-функционална класификация на преводите
Нека сега разгледаме типологично-функционалната класификация на преводаческите услуги. Според основната функция на текста (функции на комуникация, въздействие и комуникация) се разграничават следните функционални видове превод: литературен превод, превод на религиозни произведения и информативен (специален, нехудожествен) превод.
Литературен превод и други преводаческите услуги
Художественият превод обхваща всички жанрове на художествената литература (проза, поезия, фолклор), литературната критика и публицистиката. Литературните текстове имат две основни взаимосвързани текстообразуващи функции: въздействаща и естетическа. В такива текстове формата на представяне е от особено значение. Литературата олицетворява не само и не толкова рационалното, колкото художествено-естетическото познание на действителността. От това как и под каква форма е материализирано съдържанието зависи естетическата стойност на произведението и степента на емоционално и експресивно въздействие върху читателя.